Кошница за пазаруване


3 МАРТ! ОТКРОВЕНИ ДУМИ!


Автор: Александър Йорданов Александров
Анотация: Защото империите не освобождават. Те поробват. Или "колонизират".


Детайлно описание: Близо 60 000 българи загиват за Освобождението на България от Османска Турция – Нишко въстание(1841), четническо движение, Старозагорско и Априлско въстание(1875-1876), опълчение в помощ на руските войски по време на Руско-турската война(1877-1878).

Вечна им памет!

Във войната на Русия срещу Турция загиват и близо 22 000 руснаци, украинци, финландци, румънци и поляци. На 3 март –денят, в който в Сан Стефано е подписан ПРЕДВАРИТЕЛЕН (временен) ПРОТОКОЛ наричан неточно „договор”, чрез който се прекратяват военните действия между Руската империя и Турция, Великите сили си запазват правото по-късно да решат спорните въпроси довели до тази война. Това именно става на 13 юли в Берлин на „конгрес”, в който участват представители на Англия, Австро–Унгария, Германия, Италия, Русия и Турция.

Следователно в тримесечния период от 3 март до 13 юли 1878 за България всичко е „временно”, включително и самото руско управление в София. Берлинският договор е този, който „подписва” освобождението на една част от населената с етнически българи територия. Това е само северна България или Княжество България. В нея още през следващата година се приема и Конституция, определя се и столицата, и формата на управление. Останалите територии не са „освободени”, нито според Санстефанския „договор”, нито според решенията на Берлинския конгрес.

Борбата за тяхната свобода и присъединяване към целокупното отечество тепърва предстои. И това е борба за защита на „националния интерес” водена едновременно срещу „освободители” и „окупатори”. Само броени месеци след 3 март българите вече са наясно, че Русия не ни е освободила, а се е опитала да замести Турция в поробването и дори да съгласува с нея това си ново положение на Балканите. Нещо повече.

Още не направила първи крачки като държава, България се задължава да плати скъпо и прескъпо за руската окупация. Указът за тази КОНВЕНЦИЯ (№1144) е публикуван в Държавен вестник на 10.01.1884 г. и гласи: „изплащане от България на Русия разноските по ОКУПАЦИЯТА на Княжеството от Руските императорски войски”. Понятието е дипломатически точно: ОКУПАЦИЯ. Посочена е и сумата: близо 11 милиона „книжни рубли”, която тогава е била равна на 32,5 тона злато или на 53 милиона златни франка. По това време в Русия 1 книжна рубла е била цяло състояние. Държавните чиновници са работели за няколко рубли на месец. А на Московския пазар с една рубла се е купувала една крава. 


България е платила за своята свобода с живота на хиляди свои скъпи синове. На 3 март не са между живите Левски, Раковски, Ботев, хаджи Димитър, Кочо Честименски, Спас Гинев и още хиляди знайни и незнайни герои. Тези, които продължават тяхното освободително дело не случайно след 3 март 1878 г. насочват усилията си към възпиране на руските окупационни амбиции спрямо България и Балканите.

Достатъчно е да се цитират извесните мнения от този период на революционери и държавници като Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Българският народ се противопоставя на руското военно присъствие в страната и чрез великият акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия(6 септември 1885 г.). И отново плаща – поема и дълга на Турция към Русия за войната от 1877-1878 г. А той е 82 милиона златни франка. Или близо 50 тона злато.

В този смисъл „освобождението” ни е наистина „златно” – бедният и едва прогледнал за свободно развитие народ, е задължен да изплати над 80 тона злато на своите „освободители”. И плаща. Тогава именно българите се сещат за пророческите думи на своите велики националреволюционери.

Левс
ки: „Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме”. Раковски: „Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество...” Каравелов: „Българинът се бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име и за своята народност, а неговите руски братия му казват, че българския народ не съществува и че думата България е само географическо понятие!” Ботев: „Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии”. 

Пророчества, наистина пророчества! Но затова са велики нашите национални герои: защото ни отварят очите. Затова и когато националните интереси на България водят страната към нейното обединение, българските политици не се поколебават да защитят националната идея и независимост дори и във война срещу своя „освободител”.

Така е по време на Първата световна война. И на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск България подписва договор с Русия от позицията на победител. Това е войната, която ще накара народния поет Иван Вазов да изрече горчивите думи: „О, руси, о, братя славяни...Защо сте дошли...немили, неканени гости?” И им пожелава: „ свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете”! Следователно народният ни поет е бил наясно, къде е свободата и кой може да носи свобода. За него Русия е държавата на несвободата, затова и пише:”О, колко ви, братя, жалея!” 

Българските националреволюционери и родолюбци са били далеч напред във времето си като мислене и демократично-гражданско съзнание от консервативното ретроградно имперско мислене и поведение на руската официална власт. Може би затова дори и в т.нар. Съветска енциклопедия на стр.308 се чете:” Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели, но използваше лозунга на една освободителна война”.

Горе долу същото днес може да се напише и за целите на Русия спрямо съседната й държава Украйна. В заключение ще посоча само, че както т.нар. „освобождение”, така и следващото подобно руско "мероприятие" от месец септември 1944 г. бе и остава в историята като добре пресметнат политически бизнес – и в буквалния и в преносния смисъл.

Защото империите не освобождават. Те поробват. Или "колонизират". Затова и Пенчо Славейков прозорливо някога пише, че „освободените” имат нужда от повече свобода отколкото робът. Нашата трагедия като народ е, че продължаваме да изучаваме своята история от чужда, русофилска, гледна точка, а това ще рече – антибългарска. И все пак, 3 март е ден за дълбок, за много дълбок размисъл върху националната ни съдба, интереси,минало, настояще и бъдеще. Дано имаме личностите – държавници и учени глави, които да могат да направят този анализ и да водят към добри дни България!



Александър Йорданов Александров

© 2020 Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн