Кошница за пазаруване


Злощастната съдба на българските християнски пастори след 9 септември 1944 год.


Автор: Георги Генов
Анотация: Списание "Исторически архив", година VІІІ, кн. 20, ноември 2009 - февруари 2010г. Посвещава се на злощастната съдба на българските християнски пастори след 9 септември 1944 год.
Цена: 9.50 лв.  бр.


Детайлно описание: Двуезично издание, всички материали в броя са дублирани и на английски език.
 
Поглед върху съвременното състояние на Македонската Православна църква и нейните перспективи

Опити за създаване на самостоятелна църква започват едва след провъзгласяването на Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ). Югокомунистите насърчават тези усилия на формиращия се епископат и като в 1958 г. Сръбската Православна църква (СПЦ) провъзгласява, че върху територията на тази колония може да се учреди Охридската  архиепископия и й дава статут на автономната църква. Преди ова в историята споменатия акт би бил невъзможен поради всеизвестни причини:

1. Унищожаване на Древната Македонска Църква от Рим далече преди Христа;

2. Създаване на Българската автокефална архиепископия-патриаршия във визираните земи (продължило близо 8 века – от Самуил до 1767г.);

3. Наличието на територия с името Македония, която византийците обособяват като самостойна „тема” в Одринско и близо до Черно море;

4. Наличието в областта до 1944г. на Българската Екзархия (прекъсвано с периоди на сръбска узурпация).

От 50-те до края на 60-те години на 20 век продължават усилията за утвърждаване на тази нова, схизматична и непризната от никоя ПОМЕСТНА „сестра” църква. В крайна сметка дебелоглавието на югославските лидери надделява над здравия разум и в 1967г. по инициатива от Белград се обявява едностранно автокефална МПЦ. Непризната канонично от никого, тя се превръща в мъртъв зародиш. 

Веднага и бива наложена схизма от целия Православен свят и инициаторите започват да съжаляват за деянията си. Македонският клир е принуден да обърне очи за помощ към България, надявайки се на признание от най-близкия си  исторически и кръвно народ. В София пристига делегация, предвождана от македонския Злетовско-Струмишки епископ Наум, която провежда паметна среща на 1 април 1968 г. в покоите на патриарх Кирил. На нея присъства още – Варненския и Преславски митрополит Кирил.


Този разговор е от толкова голямо историческо значение, че си позволяваме да ви го предадем със съвсем малки съкращения. Стенограмата от него бе открита от Комисията по разкриване на досиетата и има непреходна историческа давност. На въпроса на еп. Наум, дали Българската църква ще изрази своето мнение към въпроса за самообявилата се МПЦ и въобще по перспективата за нейното съществувание, патр. Кирил отговаря: „Ние в София не сме се още произнесли. За това нито в Скопие, нито сръбската патриаршия имат основание да се сърдите. Ние трябва да проучим въпроса…”
 
 

© 2018 Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн