Кошница за пазаруване


Всеки ден ще ти бъде късмет; Време е за тишина


Автор: Мира Дойчинова – Irini
Анотация: Мира Дойчинова – Irini. Така я наричат повечето. А пък тя от своя страна нарича стихотворенията си птици. Те летят необуздани и щастливи из магичното небе, простиращо се облещено и синьо пред читателя. Мира умее да описва висшите усещания на бит
Цена: 13 лв.  бр.


Детайлно описание:

Мира Дойчинова – Irini. Така я наричат повечето. А пък тя от своя страна нарича стихотворенията си птици. Те летят необуздани и щастливи из магичното небе, простиращо се облещено и синьо пред читателя. Мира умее да описва висшите усещания на битието, претворени в срез от моментния континиум. Някои от основните идеи в лириката й са свободата и любовта като съставляващи същността на на човека-дете и на човека-жена. Навсякъде се усеща магията на една паралелна реалност, където всеки е герой със своя мистификация, където от първата строфа тичаме по пътеката, протягаме шепа към спокойствието, достигаме щастието. Или просто установяваме равновесие.

Мира Дойчинова е родом от Видин. По образование с информационен технолог, по професия - библиотекар. В момента е творец на свободна практика, пише, рисува, участва в различни проекти. До сега, Мира има три издадени стихосбирки – Душата ми е скитница, Обич-пълна с небе и Всеки ден ще ти бъда късмет. Скоро й предстои втора самостоятелна изложба. Зададохме й няколко въпроса, за да разберем как се раждат вълшебствата в главата й.

Каква е Мира във момента?

Мира в момента е една цветна рисунка, която се променя всеки миг. Понякога е тиха и усмихната, друг път – много нетърпелива да изобрази всичко наведнъж. Но определено в нея преобладава виолетовото, във всичките му светли нюанси. Мира обича да мълчи, много. Така успява да каже всичко, в стих, и в картина. Също така, Мира е добър приятел. И съвсем обикновено момиче. Пътешественик и откривател на разни неща. Но те са предимно невидими.


От кога пишеш поезия?

Пиша поезия откакто се научих да пиша. Тоест, от седемгодишна. Описвам в стих всичко, което ми се е случило, всяко преживяване, емоция или урок. Изписвам живота си в рима. Това е моят начин да го осъзная и преразкажа, за себе си. През последните няколко години пиша повече, защото научих и изживях много. Всеки миг е вдъхновение за мен, всеки ден научавам нещо ново. И искам да го подаря, с любов.

Кои са поетите оказали най-силно въздействие върху теб?

На първо място харесвам Петя Дубарова. Също така: Пеньо Пенев, Никола Вапцаров, Дамян Дамянов, Недялко Йорданов. Обичам да ги чета. Въздействие е силно казано, защото всеки поет има свой собствен стил, свои преживявания и чувства, и трябва да остане себе си, а не да се влияе от другите творци. На мен ми въздейства предимно любовта към Живота и към хората.

Как се издава стихосбирка в България, ти как успя?

Имам три поетични книги, издадени до момента. Успях по възможно най-обикновения и човешки начин – с помощта на приятели и близки. Те са моето истинско богатство, защото повярваха в мен и ме подкрепиха. Също така случих на добри издателства и притежавам всичките си авторски права. Не е лесно, но не е невъзможно. Мечтите се сбъдват, когато повярваме в тях, заедно. Не съм разчитала на проекти и на институции. Културата в България в момента не работи в подкрепа на творците си. Освен, може би, на елитарните, както едно време. Радвам се, че не съм от тях.

Харесва ли ти да пишеш в други жанрове?

Да, харесва ми. Като ученичка пишех фантастични романи за деца. Имам цели томове, някъде, изоставени. Тогава нямаше интернет, който да пази цялата ни информация. Сега пиша приказки, както и кратки хумористични разказчета, с които забавлявам приятелите си. Обичам да откривам сатиричната страна на ежедневието. Иначе живота би бил много тъжен и сив.

Какви проза чете една поетеса?

Като малка обичах да чета предимно фантастика. Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Клифърд Саймък. Напоследък обаче ме привлича предимно научна литература – физика, психология, медицина, антропология. Имам разностранни интереси, но не се вписвам в комерсиалния шаблон. Тоест, няма да прочета „50 нюанса сиво”, само защото е модерно, например. Твърде ретро съм за товa.

Каква част от деня ти е поезия?

Вечер и нощем. Когато е тихо и спокойно. Когато денят вече е отминал, работата е свършена, а уроците са научени. Тогава мога да чуя душата си и да подредя своя свят.

Къде те намират стиховете?

Моите стихове се раждат, когато съм най-много себе си. Може да бъде навсякъде, впрочем. Мястото е без значение, важен е моментът. Трябва да си много смел и внимателен, за да успееш да уловиш песента на сърцето си сред целия този шум, който създава действителността. И да останеш изпълнен с обич, въпреки всичко.

Кога си най-креативна?

Когато буквално ще се пръсна от емоции. Когато имам какво да кажа. Когато всичко е важно. Радост, любов, тъга, тишина. Любопитство. Животът е безкрайно приключение, което си струва да бъде разбрано. Най-креативна съм, когато с всяка своя клетка осъзнавам това.

Търсиш ли уединението често?

Да. Обичам спокойствието. Така си почивам и се зареждам. Това не е егоизъм, по-скоро е инстинкт за самосъхранение. Реалността в момента е толкова препълнена с информация и със стимули, че човек може много лесно да се изтощи и обърка. Не се чувствам част от света на потреблението и шумните сбирки. По-скоро ме изморява. Обичам да съм в моя малък, искрен, лично мой свят, където е цветно, уютно и тихо. Там всички ме познават. И аз тях.

За тебе тишината е ...

... онзи момент, когато чувам сърцето си. И това е достатъчно.

Най-щастлива си, когато ...

Най-щастлива съм, когато моите приятели и близки са добре, и сме заедно. Прегръдка, усмивка, добра дума. На човек му трябва толкова малко. Но пък е всичко.

Силвия Атанасова

http://timeart.me

© 2018 Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн