Кошница за пазаруване

29.08.2016

Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия


Двуезично издание на български и английски език; София 2014г.-ТЕМПО; 

 
Професор Йордан Андреев има една знаменита фраза. Той казва, че за „средновековните ни аристократи подвизите в любовта, войната и лова са съставлявали неизменната триада, достойна да украси истинския мъж.


Родословни дървета и династични сватби на Комитопулите

…"Преди всичко трябва да посочим, че самият Самуил, след дългата обсада на Лариса (в Северна Гърция) си харесал една местна жителка Агата и я взел за своя жена. От този чудесен брак се родили три негови деца – Гаврил Радомир (първородният син), Теодора Косара и Мирослава. Приказната връзка на Косара е следната - към края на 10-ти век трите сръбски ЖУПИ (княжества): Требине, Зета и Захълмие се намирали под властта на младия Иван Владимир, „мъж праведен, миролюбив и добродетелен”. 

Както вече се каза, през  998г. Самуил нападнал северозападните си съседи и ги подчинил на скиптъра си. Дуклянският историк, презвитерът-летописец ни е оставил най-подробното описание на пленяването на Иван Владимир и отвеждането му в Преспа. Там, както би предположил всеки романтичен читател, „той прекарвал дните си в пост и молитва”.

Но ангел му се явил и му обещал, че скоро ще дойде облекчение на тежкия му затворнически живот. 
Милозливата българска принцеса Теодора Косара по същото време била осенена от „самия Свети дух”. Тя помолила своя благороден баща да посети тъмницата и да изкъпе някои от затворниците. Това било част от средновековното разбиране за т.нар. „показно унижение”, чрез което тогавашните християнски владетели се стремели да подражават на делата господни. 

Попадайки в подземията на двореца, Теодора Косара се натъкнала на мъж „хубав, смирен, кротък и скромен”. В нейните очи на изтънчена и възпитана добре девойка Иван Владимир бил надарен с всички качества, които карали да тупти по-бързо всяко женско сърце. От жалостивост, че младостта на момъка била погубена, принцесата се влюбила в него от пръв поглед. 

Когато го заговорила, речта му й се сторила „по-сладка и от мед”. След срещата, Теодора се хвърлила в краката на своя прекрасен баща и проплакала:” Татко мой…, аз знам, че имаш намерение да ме омъжиш, както е обичаят, но…моля, дай ми за съпруг княз Владимир. И знай, че по-скоро ще умра, но няма да се омъжа за друг!” Самуил склонил, защото както се говорело, твърде силно обичал първородната си дъщеря. Завел бъдещия си зет в двореца и го представил на всички аристократи, а през 999г. 

Теодора Косара и Иван Владимир се венчали щастливо. Това, разбира се, имало своя династичен смисъл. Властта на българския цар над сръбските покрайнини се затвърдила. Самуил не само върнал на зет си трите жупи, които отнел, но прибавил към тях и Драчката тема (една стратегическа по време на епохата област), извеждаща непрекъснато уголемяващото се българско царство на Адриатика.

Двамата млади живели честито до 1016г., когато Косара с тръпнещо сърце разбрала, че Иван Владимир може да бъде последван скоро от съдбата на брат й – Гаврил Радомир, който бил подло убит от братовчед им – Иван Владислав. Тя се срещнала с него и последният опитал да я успокои, дори изпровождайки я й дарил златен кръст, в знак на приятелство. 

Но въпреки благите думи, Владислав посякъл съпруга и на 22 май 1016г. Косара дълго оплаквала своя любим, но в крайна сметка го отвела в Крайна (близо до Шкодренското езеро). Положила го в черквата „Св. Богородица”. После поела тежката съдба на монахиня. Скоро се споминала и била погребана до непрежалимия си съпруг…"

 
 

всички статии

© 2017 Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн