Кошница за пазаруване

23.02.2016

Американският принос за възраждане на българщината, с особен оглед към личността на Илайъс Ригс


..."Когато Ригс идва в Смирна, едно от първите неща, които научава, е, че тук от незапомнени времена има и колония съставена от българи, които здраво държат един за друг; почитат бащината вяра и пазят ненакърнима обичта към рдния край. Сред най-известните български родове са тези на Кисимови, Фотинови, Илиеви, Георгиеви, Радулови и други караабаджии, дошли от будни балкански градчета, като Копривщица, Калофер и Самоков…

 
По това време най-активната личност  в средите на смирненските мисионери е д-р Илайъс Ригс. Изглежда, е под влиянието на обаятелните местни българи, но и възхитен от труда на Неофит, той съставя обстоен план за издаването на литература на български; застъпва се категорично – делото по издаването на Новия Завет да бъде довършено на всяка цена. 
 
От спомените на Ригс можем да съдим, че именно той е предложил на Баркър преводът да се надзирава от високообразованият Фотинов. Подобна тези поддържа и пастор Робърт Томпсън, който в едно свое писмо отбелязва щастливия факт на сближаването между двамата по следния начин: „Връзките на д-р Ригс с Фотинов от Смирна – пионерът на съвременната българска литература и пръв преводач на Светото писание на говорим език…са били предначертание на Божия Дух и са били ръководени от неговото провидение.”
 
Автор на българската граматика
 
Школовката на Ригс в духа на западните, македонски наречия, обяснява до голяма степен и факта, че в граматиката, която той съставя по същото това време (края на 1843г.-началото на 1844г.), тяхното влияние е ярко изразено…
 
Нарича труда си скромно: „Бележки върху граматиката на Българския език”. Тази книга се появява на бял свят на 1 май 1844г. Христо Огнянов пише: „Очевидно той е съзнавал, че прави първа копка в една още съвсем неразработена област” и цитира уводните думи на д-р Ригс: „Тъй като не съществува до колкото аз знам, никаква граматика на български, нито на английски, нито който и да било европейски език, аз сметнах, че следващите бележки не бива да се изгубят. Особено трябва да се надявам, че те биха могли да бъдат полезни в случай, че някоя от нашите протестантски църкви се почувства призвана от Божественото Провидение да положи усилия за духовното благо на българския народ.”
 
Години по-късно един друг американски учен – Лио Виинър (преподавател в Харвард), ще даде висока оценка на труда, отбелязвайки, че „това е пръв опит, предприет от чужденец, да установи правилата на тоя славянски език” и въпреки малкия си размер, съдържа „всичко съществено за практическата му цел.” Като най-важна особеност на „Българската граматика” от Ригс, споменатият изследовател открива това, че тя „се основава на македонското наречие, на което авторът е писал до 1859 г.” 
 
От казаното може да се направи прелюбопитното заключение, че американският учен полиглот до 1859г. разглежда Македония като люлка на новобългарската книжовност, че вижда в тамошното (западно) наречие основно градивно за възникващия литературен език. По-късно интуицията му на вещ филолог и разбира се, натрупаният опит ще го отведат до точно противоположни становища. Виждайки, че повече български граматици се придържат към нормите на източното наречие, той ще формира тезата, че цялостният превод на Библията трябва да се извърши на език, базиран на това последното (тракийското) наречие.
 
Но сега в 1844г., Ригс припознава в македонците най-чистите българи, един факт от епохално историческо значение. Защото той оставя за всички времена неповторимо доказателство за това, като какви са били разглеждани македонските славяни от най-авторитетните учени на англо-саксонския свят.
 
Помощник на българите в тяхната борба за самостоятелна църква - непубликувано
 
Запознат в детайли с обществено-политическия живот на българите и техните страдания под духовното иго на Гърцизма (особено на тези от Македония), в началото на 60-те години д-р Ригс се включва активно в борбата им за църковна независимост.. Проф. Веселин Трайков подчертава обстоятелството, че по това време „той се намира в тесни връзки и постоянен досег с ръководителите на българската народна партия в Цариград. 
 
През ноември 1860г. по искане на българите настоява пред американския посланик Джеймс Уилямс да употреби влиянието си пред Портата, за да издейства отстъпки по българския въпрос”….Американският дипломат не постигнал нищо, защото самият той смятал, че това е въпрос, който излиза извън неговите функции. Тогава Ригс се решава да поеме делото в свои ръце. 
 
Събирайки подписите на всички американски мисионери, той връчва обръщение към сър Хенри Булуър с молба английският посланик да се застъпи пред турското правителство, показвайки по този начин, че Британската империя наистина спазва декларираното намерение да води политика в полза на угнетените народи и „в защита на християните от мюсюлманските преследвания.”
 
Английският посланик тактично отказва, като изтъква пред Ригс, че той многократно се е намесвал пред Портата в защита на българския народ, но в случая става дума за политическа, а не чисто религиозна акция, и старанието на неговото правителство е да не се бърка пряко във вътрешната политика на Османската империя. 
 
Самите турци гледали по този начин на българското църковно движение, съзнавайки, че то лесно може да се трансформира в открит бунт за национално освобождение. Над Иларион Макриополски и другите владици, които на Великден (3 април 1860г.) обявяват откъсването на Българската църква от Патриаршията, надвисва опасността от афоресване, низвержение и заточение. През съдбоносните дни в началото на 1861г. Илайс Ригс играе ключова роля в опитите за помирение..."

всички статии

© 2020 Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн