Кошница за пазаруване


Адът лагерите и затворите – книга 3


Автор: Съставител: Васил Станилов
Анотация: Продукцията на издателство „Работилница за книжнина” запълва белите пространства в нашата история и съвремие. Тя буди заспалата ни памет за престъпленията на комунизма и неговите жертви
Цена: 15 лв.  бр.


Детайлно описание: Кръговете на ада

Аз знам един остров на тихия бял Дунав, който трябва да бъде символ на позора. Символ на времето, когато брат се страхуваше да се застъпи за брата, когато да бъдеш различен бе престъпление, когато учителите не смееха да учат учениците си на любов към родината, свещениците отправяха молитви към Бога за дълголетие на безбожниците, истинските офицери биваха заменяни от Калитковци и Павликморозовци…

На този остров изпращаха достойните българи, непреклонили глава пред насилието, там заточваха учители, които си бяха позволили да кажат на учениците си, че няма по-възвишена любов от любовта към България, там беше мястото на истинските божи служители и на офицерите, доказали храбростта си на фронта и пред инквизиторите.

Островът с гордото име Персин беше едно от местата, наред с Ловеч, Белене, Куциян, Бобов дол, Богданов дол, Ножарево, Бошуля, Росица, Геген, Бръшлян и много други, където, взелите властта с подъл преврат, изпращаха онези, от които се страхуваха, че могат да им я отнемат. 

Стотици бяха тези лагери за „превъзпитание” на противници на комунстическия режим, на непокорни, на заподозрени, на наклеветени, на напълно невинни. По образец от нацистките и болшевишките лагери хора със садистични наклонности превърнаха райски кътчета на България в ад. 

За този ад разказва книгата, която е в ръцете ти, уважаеми читателю. Ад, който съществуваше, когато ние пеехме „Мила родино, ти си земен рай…”, когато писателите ни се състезаваха в незнание на истината, когато имаше  хора вярващи, че в концентрационните лагери имаше само криминални престъпници, хулигани и проститутки. Днес е неудобно да се признае тази преструвка, съвестта на мнозина интелектуалци и политици склерозира при усилието да оцени преживяното от мъчениците на комунистическия режим.


В продължение на 17 години един вестник събираше капка по капка сълзите на страдалците, отпечатваше страница по страница техни писма, спомени на близките им, оскъдни документи…”Писахме да се знае” беше надсловът та тези редове, разказващи за мъките и неволите на синове и дъщери на България подложени на инквизициите на пролетарската диктатура. Провъзгласени за най-прогресивната класа представящите за пролетариат се оказаха духовно бедни и умствено объркани люде. В името на една зловеща идея те вършеха престъпление след престъпление….

Има един остров на тихия бял Дунав, където всяка година се събират последните живи от мъчениците, видели истинския образ на комунизма. Този остров е символ на величието на тези хора…
 

© 2018 Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн